Отстраняване на гръдни импланти

Отстраняването отнема от по-малко от час до три или повече часа, в зависимост от техниката на вашия лекар, от това дали операцията включва лифтинг или липофилинг („присаждане“ на мастна тъкан), или премахване на капсулата. „Отстраняването може да се окаже по-лесно или по-сложно в зависимост от първоначалната операция” – казва д-р Каш.

В повечето случаи интервенцията за експлантиране е амбулаторна, което означава, че след нея пациентката се прибира у дома.

Когато няма удебелена капсула или притеснения за BIA-ALCL, премахването им е много просто и се изпълнява под местна упойка, според д-р Хоус. Най-често те се изваждат през разрез под гърдата или през първоначалния разрез.

Дали капсулата трябва да бъде отстранена или не, се диктува от степента ѝ (от 1-ва до 4-та), която се определя от начина, по който тя се усеща и изглежда. По-плътната, калфицирана капсула трябва да бъде отстранена, иначе ще се вижда и усеща. „Тази операция е равна по болка и възстановяване на първоначалното поставяне” – казва д-р Хоус.

Много жени с импланти с физиологичен разтвор избират те да бъдат изпразнени преди отстраняването. Течността се изтегля през кожата с помощта на игла и спринцовка и гръдната тъкан постепенно се сляга. Така жената и хирургът могат да преценят как ще изглежда бюстът след експлантацията и да решат дали да направят и лифтинг.

След премахването им ще ви сложат в реанимационна за наблюдение, докато лекарят не се увери, че всичко е наред, и ви изпише. Вероятно ще получите хирургически сутиен, който да носите през възстановителния период. Той ще помогне за затварянето на „джоба”, създаден, за да държи импланта, и ще предотврати събирането на течност, която може да доведе до усложнения като инфекция.

В някои случаи лекарите избират да поставят дренаж, който остава 3 до 5 дни след операцията и също предотвратява събирането на течност. 

Както при всяка амбулаторна операция, трябва да се погрижите да има кой да ви прибере у дома и да остане заедно с вас поне за първата нощ.

Заедно с експлантацията може да бъде извършен и лифтинг на гърдите, но много хирурзи препоръчват да се изчака поне няколко месеца, за да се прецени дали е необходим. 

„След каквато и да е интервенция за отстраняване, тъканите винаги са изпънати и изтънени. Но в рамките на няколко месеца те отново „бухват”, благодарение на което част от обема се възвръща и „сбръчкването” намалява, и след това пациентката може да вземе информирано решение дали иска по-големи или по-малки, или пък изобщо не иска – казва д-р Хоус – Ако тя се колебае за лифтинг на бюста, изчакването дава време на тъканите да се свият и след това може да прецени дали ще бъде по-удовлетворена, ако ги повдигне.”  

Много от пациентките на д-р Макгуайър избират присаждане на мастна тъкан (известно още като уголемяване на бюста чрез липофилинг), за да си възвърнат част от загубения обем. Чрез липосукция се вземат от излишните мазнини от друга част на тялото – често от корема, хълбоците или бедрата, и се прехвърлят в гърдите. Част от прехвърлената мастна тъкан не оцелява, но каквото остане след четири месеца е за постоянно.

Присаждането на мазнини може да бъде направено заедно с експлантацията, освен ако заедно с протезата а не бъде отстранена и капсулата, според д-р Макгуайър. В този случай обикновено се прави 3 – 6 месеца по-късно.

Резекция (капсулектомия) енблок означава отстраняване на цялата капсула около импланта заедно с него в нея. (Терминът енблок идва от френското en bloc и означава изцяло, вкупом.)

От години капсулектомията енблок служи за отстраняване на спукани силиконови импланти, чиято капсула е от трета или четвърта степен.

„Премахването  на капсулата и импланта непокътнати, енблок, предотвратява допълнителния разлив на силикон от спукания имплант и помага за намаляване на произтичащото възпаление” – казва д-р Хоус, която оглавява работната група по болестта на гръдните импланти към американското Естетично дружество.

Премахването  на имплантите енблок не е нова техника – всичко специализанти по пластична хирургия го извършват като част от задължителното си обучение – но напоследък все повече жени го искат поради опасения от потенциалните последици върху здравето. Процедурата се препоръчва от поддръжниците ѝ като златния стандарт за експлантацията на силиконовите.

Повечето хирурзи винаги предпочитат резекцията енблок, но има някои обстоятелства, които затрудняват извършването ѝ – а и пораждат рискове.

Операцията изисква по-голям разрез за отстраняване на импланта заедно с капсулата. Така че ако сметне, че не може да отдели цялата капсула през по-малък разрез, хирургът понякога отстранява първо него, а после и капсулата, чрез така наречената пълна или точна капсулектомия. Дори тази техника свежда разливането на силиконовия гел до минимум.    

В случай на BIA-ALCL д-р Хоус обяснява, че тъй като това е лимфом на капсулата, капсулектомията енблок е необходима, за да се отстрани капсулата без разливане на течността   около нея. В ранните стадии на BIA-ALCL, при които само серомът е свързан с лимфома, запазването на целостта на капсулата предотвратява теча на лимфомни клетки.

„Капсулектомията енблок е стандартна мярка при BIA-ALCL – казва д-р Хоус. – Това е онкологична операция и по-големият разрез за отстраняване на цялата капсула определено е препоръчителен.”

Що се отнася до болестта на гръдните импланти обаче все още няма научни доказателства, които да подкрепят извършването на капсулектомия енблок, казва д-р Хоус: „Има мнения на хиляди пациентки, които се споделят и от някои пластични хирурзи, но няма научни изследвания, които да ги подкрепят.”

Част от това се корени в липсата на проучвания върху BII. FDA признава, че след поставянето им някои жени развиват системни симптоми, включително замъгляване на ума, ставни болки, умора и други. 

Докато текат изследвания, все още много въпроси са без отговор.

Имплантът ли предизвиква симптомите, или биофилмът около него? Болестта възпалителен отговор спрямо присъствието на им ли е? Или е реакция спрямо разпадането им?

„В зависимост от случая, просто отстраняването му може да бъде достатъчно – казва д-р Хоус. – Но тъй като няма дългосрочни, прогнозни проучвания, не знаем със сигурност.&rdqu

„Ако тя може да бъде извършена безопасно, чудесно” – казва д-р Хоус. Понякога обаче капсулата е прекалено тънка и деликатна, за да бъде отстранена цяла. Или, ако имплантът е поставен подмускулно, както често се прави, може да бъде по-трудно – ако не и невъзможно – да бъде отстранен, защото тъканите между ребрата и белия дроб са много тънки.

Без мускулния слой, който предпазва ребрата, белият дроб, големите кръвоносни съдове и лимфните протоци към ръцете може да станат уязвими и да се стигне до дългосрочни увреждания.

„В случая на BIA-ALCL [резекцията енблок] е лечение на потенциално смъртоносен лимфом – казва д-р Хоус. – Но при BII рискът да се окажете с гръден дрен, силна хронична болка в ребрата или лимфедем на ръката не си струва и хирургът трябва да се откаже от тази идея във всеки един момент, в който прецени, че рисковете надвишават ползите.”

В някои случаи, като например при капсулна контракция от първа степен, когато капсулата наподобява тъканта на влажна кърпичка, ако изобщо може да бъде извършена резекцията енблок, то това не може да стане без отстраняване и на значително количество нормална мускулна тъкан. При това положение ще бъде извадена колкото се може по-голяма част от капсулата, заедно с импланта, а след това и останалата част от капсулата.

Обикновено възстановяването след операцията за експлантация е много по-леко, отколкото възстановяването след първоначалната операция за поставянето. Вероятно ще ви боли, но обикновено болката е минимална и употребата на болкоуспокояващи вещества не е наложителна за повече от ден. Ще можете да възобновите нормалните ежедневни дейности като къпане, хранене и ходене в рамките на 24 часа след операцията. 

Дори е възможно да можете да се върнете на работа след ден или два, стига работата ви да не изисква вдигане на тежко. Ограниченията върху дейностите варират в зависимост от типа операция, тъканите ви и темпото им на заздравяване.

Веднага ще забележите разлика, но ще отнеме време, за да отминат отокът и следоперативните промени и да видите крайните резултати.

Според д-р Макгуайър жените трябва да бъдат подготвени за значителна разлика в гърдите си след премахването на имплантите. „Много от тези жени от 10, 15 или повече години не са виждали как действително изглеждат гърдите им, а са с 10 – 15 години по-възрастни, отколкото при поставянето им– казва тя. „Казвам им да бъдат подготвени за първоначалния шок и за това, че ще имат известни съмнения, когато видят бюста, който „отговаря на възрастта им”.

След няколко седмици, казва тя, мнозинството от жените са по-щастливи с малките си гърди.

Резултатите са перманентни, но процесът на стареене ще продължи, така че гърдите може да изгубят твърдостта и пълнотата си и да започнат да увисват. С възрастта плътната гръдна тъкан се заменя от мастна тъкан, така че ако жените напълнеят, гърдите често стават по-големи.

„Впечатлен съм, опитът ми показва, че при изваждането на импланти след повече от 20 – 30 години след първоначалното уголемяване, кожата се свива по-добре, отколкото съм предполагал.” – д-р Ото Джоузеф Пласик, пластичен хирург в Чикаго

Цената, която ще платите, зависи от професионалния опит на вашия хирург и мястото, където той практикува. В редки случаи застраховката може да покрие отстраняването поради капсулна контракция. „Застрахователните компании рядко покриват каквито и да било допълнителни пластични операции като повдигане на бюста и подмяна на имплант по естетични [а не реконструктивни] причини” – казва д-р Каш, която препоръчва да се свържете със застрахователната си компания.

Д-р Каш отбелязва, че всички производители на импланти, дават гаранция, която покрива част от разходите за последваща операция. Вашият хирург може да ви помогне да се ориентирате в процеса.

Ако сте в добри отношения с хирурга, извършил първоначалната операция, е препоръчително да се върнете при него. „Той знае какво е било направено и от какъв тип са, а и също така може да ви направи отстъпка в цената за разлика от друг, който за пръв път ви вижда като пациент” – казва д-р Макгуайър, която също е в работната група по BII на американското Естетично дружество.

Ако този хирург ви откаже, намерете друг. „Винаги е добре да получите повече от едно мнение и да изберете това, което ви се струва правилно за вас” – казва д-р Макгуайър.

Някои хирурзи се рекламират като специалисти по отстраняване енблок, често пъти използвайки своята „компетентност”, за да оправдаят изключително високите си цени. „С опита човек става по-добър в този тип операции, но повечето пластични хирурзи така или иначе имат уменията да отстраняват импланти и капсули” – казва д-р Макгуайър.

Според нея експлантацията не е толкова трудна, колкото оформянето на гърдите след това: „Точно там си проличава разликата в уменията на хирурга.”

За да прецените способностите на даден хирург, искайте да видите снимки „преди и след” на пациентки, на които е извършил отстраняване със и без повдигане.

Операцията за ревизия включва както изваждането, така и подмяната на им с различен комплект – по-големи, по-малки или просто по-нови версии. 

Ако изберете да не заменяте с нови, можете да подобрите външния вид на бюста си чрез липофилинг, което ще го уголеми по един по-естествен начин.

Жените, които първоначално са избрали импланти за реконструкция на бюста, могат да си направят ревизионна реконструкция, при която се вземат тъкани от други части на тялото.