„Неостаряващата Джилиън и „Досиетата ботокс”...”
„Външността на Ели Голдинг на партито преди Грамитата разпалва слухове за пластична операция”
„Това ти ли си, Иги? Азалия се появява с ново лице след признание за пластична операция”
Игнорирайте очевидното желание за упражняване на тормоз, което прозира зад тези заглавия, и ги вижте такива, каквито са: пълна отживелица.
Такъв тип извиване на ръце заради нещата, които прави и какво не прави една жена с външността си, не е новост. Червеното червило, което всички знаем и обичаме? През 1770 г. британският Парламент приема закон, гласящ, че жените, които се гримират, са вещици.
Двеста години по-късно морализаторстването продължава. През 1956 г. Clairol иска да представи най-новия си продукт – „цветна баня за коса”, която осигурява цветове, близки до естествените, в домашни условия. Проблемът?
„Върху практиката да се боядива косата е тегнело клеймо – казва Adweek. – В миналото повечето жени, които са променяли цвета на косите си, са работели или на сцената, или – още по-зле, на улицата.” В днешно време приблизително 70% от американките използват продукти за боядисване на косата и Clairol е компания за милиарди долари.
Какво искаме да кажем? Че в ерата на безопасните, достъпни лечения, подмладеното лице или по-красивата усмивка на някоя звезда, не трябва да бъдат смятани за толкова драстично различни от нов цвят на червилото и на косата.
Хората, обикновените хора, също правят избора да си направят по нещо малко. Ботоксът, например, е на първо място сред проучваните от потребителите през 2015 г. минимално инвазивни процедури – близо 3 милиона потребители са търсили информация за него.
Тези числа показват, че сега нещата са различни. Естетичните процедури и пластичните операции вече не са основа за лоши научно-фантастични сюжети, нито пък се правят в задни стаички на шепа суетни, заблудени мъже и жени, които не знаят за какво по-добро да си дадат парите.
„Това, че хората искат да имат по-пълни устни или по-големи гърди или се интересуват от най-новите подмладяващи процедури, не означава, че са неуверени и повърхностни – пише Робин Шобин от сайта Charlotte’s Book. – Означава, че правят каквото ги кара да се чувстват добре. А в крайна сметка всички искаме едни и същи неща: да се чувстваме уверени, сигурни, щастливи и здрави.”
Не само Шобин е на това мнение. Когато Ейва Тъниклиф от Refinery29 решава да се подложи на естетична корекция, тя споделя, че не можела да се отърси от „усещането, че правя нещо, от което трябва да се срамувам”. След това започнала да задава въпроси. „Започнах да питам защо сме превърнали пластичната хирургия в такава тема табу, когато всъщност тя е страшно разпространена в САЩ.”
След като споделя историята си и разговаря с мнозина, които са обмисляли или направили същия избор, тя стига до заключението, което вече се приема за даденост за средствата за разкрасяване като боята за коса и грима: „Никой не бива да бъде каран да се срамува от решенията, които взима за собственото си тяло.”